РЪКУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Обикн. с предл. с. Подавам някому дясната си ръка или поемам подадена от някого ръка при среща като знак на поздрав, при сбогуване или при изказване на пожелание, съболезнование, благодарност и др.; здрависвам се. Методи остави куфарчето на един стол, ръкува се с Васил, седна и запали цигара. М. Грубешлиева, ПП, 271. — Довиждане, господа. Лека ви работа. Тоя път инспекторът се ръкува с всички, а на Катя позадържа ръката. Ст. Чилингиров, РК, 34. От всички страни го поздравиха, от много маси станаха мъже, за да се ръкуват с него [Алфред Коен]. П. Спасов, ХлХ, 343. Хората, повечето познати, станаха и честитиха на Стоян, като се ръкуваха. Отдавна ли си тук? — попита Медаров, докато се ръкуваха. Д. Фучеджиев, Р, 160-161. В Германия е прието хората да се ръкуват в началото и в края на срещата с всички присъстващи. Кап., 2006, бр. 10 [еа].
◊ Ръкувал съм се два пъти с някого. Разг. Ирон. Много слабо познавам някого, никак не съм близък с него. След като се ръкува, брои си пръстите. Разг. За човек — който е много недоверчив, няма доверие в никого.